Какво е генитален пролапс и какво значение има за инконтиненцията при жената, терапия, най-модерните методи за лечение
За да получите повече информация за самата операция, моля натиснете Да Винчи Сакропексия
За връзка с нас и планиране на преглед, моля натиснете Контакти.
Какво представлява гениталният пролапс?
Гениталният пролапс е смъкване на влагалището и/или матката от тяхното нормално анатомично положение на жената вследствие на възрастови изменения в съединителната тъкан и мускулите на тазовото дъно. Такива изменения се наблюдават с напредване на възрастта, както и вследствие на вагинални раждания или оперативни интервенции в малкия таз.
Резултат от тези изменения са промени в анатомичното разположение и на другите органи в малкия таз на жената, което води до функционални проблеми. Най- честите прояви са свързани със затруднено изпразване на тазовите органи.
Признаци и симптоми:
Пациентките съобщават за често и затруднено уриниране, чувство за чуждо тяло във влагалището, чувство за недоизпразненост на пикочния мехур, рецидивиращи инфекции (цистити).
При голяма част от жените водещ симптом е стрес-инконтиненцията – неконтролирано изпускане на известно количество урина при физическо натоварване. Тя представлява както хигиенен, така и социален проблем.
Най-леките форми се характеризират с изпускане на урина (напикаване) при кихане, кашляне и вдигане на тежки предмети. При по-тежките форми урината изтича неконтролируемо и при ставане от седнало положение и дори в легнало положение. Пациентките са принудени да ползват превръзки или дори хигиенни пелени.
Възможно е при прегъване на уретрата, симптомите да са свързани с недоизпразване на пикочния мехур, остатъчна урина и чести инфекции (цистити), които да водят до чест и продължителен прием на антибиотици.
Много по-рядко се наблюдава затруднено изхождане по голяма нужда или нежелано изпускане.
Диагностиката:
Първа стъпка в поставянето на диагнозата е изследване от лекар-уролог, както и воденето на микционен дневник.
С помощта на ехографско изследване може лесно да се установи наличието на остатъчна урина в пикочния мехур.
Допълнителна информативна стойност има провеждането на цистография (вкарване на контрастно вещество в пикочния мехур чрез тънък катетър). Последното изследване се провежда в изправено положение, в покой и при напън, като доста точно показва степента на спадане на пикочния мехур.
При наличие на неконтролирано изпускане на урина е необходимо провеждането и на допълнително уродинамично изследване. При него се изследва функцията на мускула на пикочния мехур и на волевия сфинктер.
Лечение
Лечението на това заболяване и до днес не е задоволително решено и е актуален проблем. То се среща както в напреднала, така и в работоспособна възраст. Терапията на различните степени на генитален десцензус може да включва от теренировки за усилване на мускулатурата на тазовото дъно, апликация на естрогенни препарати, поставяне на песари до пластично-реконструктивни операции за възстановяване на нормалната анатомия на органите в малкия таз чрез имплантиране на мрежичка (сакропексия).
Съвременните оперативни методи, сред които е и робот-асистираната сакропексия, се характеризират с минимални усложнения, кратък болничен престой, бързо и трайно възстановяване на естествения процес на уриниране.
